Краят на красивия свят на „Грозната Бети”

Черни флагове, вдигнати наполовина. Мрачни мъже и плачежи жени, отправили се към цветарските магазини, изобилстващи от венци и малки букетчета от по два карамфила. Черно-бели портрети на Бети Суарез, Вилхелмина Слейтър, Дейниъл Мийд и компания, очакващи да бъдат измити от сълзите на потъналите в скръб почитатели.

...Светът ще бъде малко по-мрачен след края на „Грозната Бети”.



В някоя алтернативна вселена това биха били новинарските репортажи от утрешния ден :P , в който ЕйБиСи ще излъчи последния епизод на сериала, показал на милионите си фенове, че съдържанието все още е по-важно от опаковката дори в свят на повърхностни идеали и купени от [добавете-произволна-медия-тук] мечти.


В нашата вселена обаче 6 милиона зрители просто не са достатъчни, за да докажат, че Бети, ужасния й усет за мода и още по-ужасно вдъхновяващите й приключения в MODE имат място на малкия екран :/

А може би просто в момента се оплаквам просто защото се чувствам като малко дете, което е на път да изяде и последния си бонбон, мисълта за което го кара да се разплаче пред майка си, настоявайки за още. „Не може, всяко хубаво нещо има край” е клишето, с което последната ще се опита да успокой малкия бонбонофил. „Клишетата са клишета, защото са верни” – с тези думи би продължило редицата от чужди мисли съзнанието ми.”Всеки край е ново начало” би я завършило.

Предполагам изглежда някак несериозно да приемам един сериал, при това комерсиална трагикомедия, за философски по един гениален и модерен начин, но уроците, които е дал на зрителите си през четирите години, в които бе на екран, ме карат да го правя. Уроци за толерантност от всякакво естество – към непокриващата суровите стандарти за красота и напълно сляпата за мода, но не и за значението й, Бети; възглупавата и манипулативна, но (често дори твърде) искрена и забавна Аманда; (отново) манипулативния и постоянно критикуващ гей в офиса – Марк, който обаче се откроява с мъдростта, остроумието и точните си преценки; разглезения Дейниъл, изживял трудна и дълга промяна, за да се откъсне поне от части от повърхностната си същност; и т.н. , и т.н... Също и уроци за себеотрицанието и любовта към семейството от Хилда и Игнасио; за порастването и приемането на природата си от Джъстин; за липсата на трагичност в откритието, че родителите ти не са тези, които са те изписали от родилния дом – от Аманда; от Уйлхелмина – за болезнените фикс идеи и безмислието в това да изпепелиш всичко около себе си, за да ги осъществиш; и още толкова много, че са в състояние да направят списъка твърде дълъг за четене дори и от отегчена библиотекарка.

И така, последният епизод е на по-малко от денонощие разстояние от очакващите го с нетърпение фенове. Краят ще бъде щастлив, в това няма съмнение, но дали ще бъде достоен завършек на приключението на вътрешно красивата Бети в грозно жестокия свят на модата? И в двата случая ...

...Светът ще бъде малко по-ярък след края на „Грозната Бети”.