неделя, февруари 28, 2010 | By: D.D.

Кен Лиии, тулибу-дибу-ОслоООоО




Преди минути България избра новата глупост песен, която ще представя страната на киселото мляко (и още по-киселите продавачки) на Евровизия в Осло. Йей! ... Йей? ...

Не съм щастлив от песента, но и не съжелявам, защото така или иначе, за разлика от миналата година, нямах фаворит. И докато преди 12 месеца избирането на Поли Генова ми се струваше най-логичното и вярно решение на уравнението „XX+XY+политически вот=победа на Евровизия”, то днес може би просто се надявах „по-малкото зло” да бъде замерено с най-много домати есемеси.

Всъщност спечелилата песен е приятна, ако изключим дрезнещото „оооОоооОООоооОО” , леещо се щедро от устата на Миро. Ако си европеец, гледащ EuroVision, ще забележиш, че за разлика от текстовете на повечето песни този на „Ангел си ти” носи смисъл и те кара да се заслушаш ... докато не осъзнаеш, че всъщност не разбираш български. Тогава си казваш „Хей, може би все пак ще харесам предложението на България – виж каква оригинална хореография!”, но една почти еретична мисъл минава през съзнанието ти – сякаш наблюдаваш уродливото отроче на бурното рандеву между хореографиите на Литва'09 и Русия'06 от една страна, и Португалия'08 от друга. Още в самото начало сме впечатлени от музикалните умения на Миро – докато пее той си акомпанира с красив роял, от който е порастнал човек, чиито длани обаче са вкоренени в капака му. Необяснимото не свършва до тук – роялът продължава да свири дори след като пръстите на Миро са спрели да танцуват върху клавишите му, за да позволят на тялото му да се присъедини към група зле гримирани хора в бели нощници. Последните отчаяно размахват ръце, явно опитващи се или да предадат някакво послание, идващо от текста на песента, но, както уточнихме по-горе, ние не го разбираме, или просто се борят да не бъдат отнесени от гигантския вентилатор, романтично вълнуващ ризата на Миро. Зад тази идилична композиция екипът на БНТ1 е създал за нас друга - феерична картина на живописно блещукащи пикселизирани звезди и ръбати прожектори на фона на лъчи космическа радиация светлина. Космично звучи и непрестанното „оОоо-оооОо-оо...о” , което понякога е прекъсвано от „ти си, ти си, ти си моя ангел ... ооооо – оо – оооооо”. Цялата тази вселенска грандиозност е почти достойна да полети в необятния всемир редом с „Излел е Дельо хайдутин” на Валя Балканска, но може би, както пееше някога Миро заедно с Галя ... извинете, с Galia (почти токова оригинален артистичен псевдоним колкото този на Джолана Джоанна Дарк) – „Не сега”. Между другото именно Joanna Dark, заедно с Deep Zone, ми харесаха най-много тази вечер с букета си от свежо ремиксирани ретро песни.


Заключение: Намирам песента за приятна, но може би ако тази иначе толкова великолепна хореография, на която със сигурност биха завидели дори в Бродуей, се промени в нещо по-оригинално, красиво и смислено, а Миро направи екзистенциалния избор или да си преведе текста на английски, или да акцентира върху музиката, „Ангел си ти” ще се хареса на достатъчно хора, за да си осигурим удоволствието да гледаме името на България местещо се нагоре-надолу по таблото с резултатите на финала на Евровизия. Това ще бъде толкова ... как беше думата ... а, да – ОооООооооООо!

събота, февруари 20, 2010 | By: D.D.

Колко точно искаш да знаеш?

Понякога, почти токова рядко, колкото поп-фолк певица влиза в книжарница, попадам на сайт, който по небрежно гениален и напълно неочакван начин разклаща вярата ми в цивилизацията и ме кара да пожелая да живея на Луната например. Една от тези безценни находки, скрити в необятните степи на интернет пространството, е и Туйтърпууп –> Кликни върху мен!

Открих го случайно, нямам спомен къде, докато се самосъжалявах, че не съм част от сУпЕр-ДуПеР-яКаТа социална мрежа Twitter, позната още като мястото, където можеш да се похвалиш кога си миеш зъбите, режеш моркови, имаш пъпка на носа или акаш. Е, изглежда някой се е вдъхновил толкова много от честите публикации относно последното, иначе така възвишено и нуждаещо се от споделяне действие, че е създал TwittrPoop. Идеята е проста – графично се показва колко души са „изчуруликали” относно ходенето до „мястото”, световния мир, световния глад и разпространението на ядрено оръжие (последното се радва на огромната популярност от почти четири публикации дневно , основно от правителствата на Северна Корея и Иран) през последните 24 часа.

Най-интересната функция обаче е възможността да смениш последните три теми, получавайки съпоставка между новите, които си избрал, и броя публикации на хората, хвалещи се със скорошното си посещение на „залата с керамичния трон”. За да не остана по-назад (очевидно достатъчно съм изостанал, след като не съм част от тази разкрепостена общност) си направих експеримент, резултатът от който е на картинката. *Въздъх*

неделя, февруари 14, 2010 | By: D.D.

Хикс-чертичка-ве *точка* чертичка-чертичка *точка*

„Любовта е магическата зора на всяко сърце.”
~ Алфонс дьо Ламартин

Ех, отново е „денят на влюбените”, или както го нарича чичо Генчо от четвъртия етаж – „денят, у който че слезем доле да се нАпием за здравето на Минка ... Гинка? ... както и да й беше там името на жената!”

Всъщност, като се замисля, няма повод да отбелязвам този ден - нито има с кого да споделя празника на любовта с кутия евтини бонбони, нито пък имам нужната възраст да ми продадат разредено бълвочовино в кутия с комплект пластмасови чаши. Което обаче далеч не значи, че свети Валентин не е и мой празник – захаросаните сърчица на клечка, носещи игриви стикерчета като „изяж ме”, „целуни ме” или „съдържание: оцветители, захар, консерванти, още захар, емулгулатори (whaaaa?), подсла ...” *кашлюкпоседниятпримерданесечетекашлюк* и намигащите плюшени животни, приличащи на неуспял съветски експеримент за кръстоска между мечка, заек и куче, винаги са ми се стрували по-подходящи за първи юни. А какво по-хубаво от два празника на сантименталната наивност годишно?

Но ако имате онази специална половинка (не, не говоря за дясната ти ръка), може би подаряването на възглавничка с отпечатъци от целувки и зайче на „Плейбой” например [е, не е върха на романтиката, но пък е тооолкова фиешьон] е жестът, който прави свети Валентин толкова специален, който го превръща в празник на преоткритото щастие от нестандартните вдъхновения на детството. Защото, както казват по-поетичните от мен, любовта е мостта между детството и зрелостта – нека не го губим от поглед xP



А на тези от нас, които не смятат да се възползват от нито един от двата повода, предлагам да се напием с аромата на заслужената любов към самите себе си <(^_^)>

„Влюбването в самия себе си е началото на любов за цял живот.”
~Оскар Уайлд
вторник, февруари 09, 2010 | By: D.D.

П-п-п-пуууука (사랑) Гару!

Pop quiz:

Ако живота в Китай е сравняван с този на Луната, то този в коя азиатска държава той би бил като на Алфа Центавър?
.
(тик-так)
.
(тик-тик-так)
.
Не, отговорът не е Япония, а Южна Корея ^_^


Страната, където поп сцената е подвластна на бой и гърл банди от по 10+ почти идентично изглеждащи изпълнители,а зелето се яде ферментирало, с клечки и мноооого лют червен пипер. Там майките подаряват на дъщерите си силиконов бюст по-често отколкото в Димитровград, а последните водят кучетата си не на ветеринар, а на механик.


Страната на Пукка (Pucca, a.k.a. „онова азиатско, оригинално и абсолютно random анимационно сериалче”); K-pop музиката ["идол" групи (да се чете "основно тийнейджърски") като DBSK, 2NE1, SS501, SHINee, SNSD, Brown Eyed Girls и др., точно толкова познати в България, колкото изброените xD] ; „корейската вълна” (държавата е в топ 10 на износителките на „култура”, каквото и да означава това >__<); най-добрият женшен; утринната свежест; *предупреждание – гадост на 3 часа̀!* споделената с няколко азиатски държави титла за най-добре приготвено куче на скара; Соджу (сладка водка от ориз или картофи, а понякога и фауната, която може да се открие във вторите); всепроникващата технология (LG, Samsung и Hyundai например са корейски); населението се движи на гърба на гигантски летящи зайчета, направени от бял шоколад и пълни със звезден прах... уфф, не може ли да помечтая малко?!; Таекуон-до *kick-ass*; средно IQ на населението в топ 5 на планетата; напълно-нереалистичните-но-толкова-емоционални-и-пристрастяващи романтични сериали; Хангъл (азбуката, която напомня на разпилени пръчици и кръгчета한글); и още, и още ...


„...home is everywhere

that you are...”

~ Jewel

понеделник, февруари 08, 2010 | By: D.D.

You Were Meant For Me

... I want to invent you …

От известно време някой се опитва да ми напомни за една мечта, която винаги идва като подарък с някоя от класическите приказки за принцеси, ябълки, мащехи и морска пяна. Преди време я бях поставил на кокетно пиадесталче грижливо в килера на съзнанието си заедно с два билета за кино, едно писмо и няколко бледи спомена, с надеждата, че няма да ме разсейва докато рисувам върху платното. Доколкото помня тогава беше опакована в черна хартия с бяла панделка. Опитвах се да я разопаковам няколко месеца, но беше крайно изморително, затова се отказах ... или тя се отказа от опитите ми ...

... I want to find you …

Сега меланхоличните вехтории около мечтата са изчезнали, панделката й е небесносиня, а хартията, в коята е опакована, изглежда златна като листо, отронило се в един от онези есенни дни, в които сякаш ти се иска да помолиш времето да спре колкото за един валс сред опиянението от лебедовата песен на умиращата природа. Може би винаги са били такива, а аз съм се опитвал да ги виждам в друга окраска, смятайки че разкъсването им би било по-лесно. Тц.

... I want to know you …

Въпреки че останалите, които също притежават подобни подаръци с различна форма, опаковка, а предполагам и съдържание, твърдят, че преди да се справя със сложната задача да разкъсам опаковката на собствения си подарък никога няма да знам какво има вътре, мисля, че всъщност е нещо като магнит. Да, един обикновен на пръв поглед магнит, тайната на който е в това, че може да привлича само с един полюс – положителен. Представям си, че по странния подарък има множество полепени миниатюрни предмети – картина, две клечки за ориз, дневник, китара, парче ягодова торта, картички от остров Бора-Бора и още мнооооооого много подобни, носещи етикетчета като „мисъл”, „чувство”, „амибиция” и други. .Всяко едно от тях прави магнита по-силен, а облика му – губещ значение.

... I want to haunt you …

Може би един ден някой ще ми подари подобен магнит с отрицателен полюс, който да глътна ... дотогава ...

... I want to have you …

... искам върху платното – онова, заради което опитвам да скрия възможно повече отвличащи вниманието метафори в килера, да се появи една гигантска звезда, смазващ всички останали малки, жалки фигурки със всичките си дребни, едва забележими детайли, изсмуквайки цветовете им и заличавайки формите, карайки ме да забравя и тези, които планирам да нарисувам, тези, които може би щяха да добавят към твърде посредствената картина малко естетическа стойност.

... I want to leave you …

И след това да угасне. Просто и безпричинно. И безболезнено.

Тогава ще започна платното наново. А докато работя върху него някой ще го погледне, ще направи скромен комплимент и ще остане да му се наслаждава, позволявайки си дори да се включи в реставрацията на загубените цветове и форми.

Може би дори ще успее да отвори странния подарък ...

... дотогава просто ще опитам да го върна на безвкусното, кичозно пиадесталче в килера ...