Дата на изпращане: 05.05.2010
Дата на получаване: 05.05.2020
Скъпи Аз от бъдещето,
Изненадаааа! (^_^)
Хехе, съвсем беше забравил за това писмо, нали? Нали?
Ха, дори няма как да ми отговориш! (smirk) [Това ли все още е любимия ти емотикон?]
И така, вече сме на 27? Поздравления - нито аз, нито бездомните кучета, пътните инциденти или нездравословният лайфстайл са те убили. Може би все пак си по-издръжлив, отколкото предполагам. Надявам се с възрастта обаче да не губиш косата си, защото това би било ужасно. Извини ме, но изобщо да си на 27 е ужасно в очите на един седемнадесетгодишен (¬_¬) . [Помниш ли какво е да си на 17?]
Иска ми се да те попитам дали си влязъл да учиш каквото искам, но тъй като няма да получа отговор ще предпочета да ти се извиня, ако заради безотговорността и мързела ми не си :/ Може би така е било по-добре – та къде има работа за филолози така или иначе, нали? Ех, кого лъжа ... [Поне научи ли се да лъжеш?]
Изобщо няма да те питам какви са позициите ни на бойното поле на Афродита, защото ще ме разочароваш. Бърз тест: Тъй като сигурно си загубил тетрадката с цитати – “Has she noticed you yet? –No. But you know, the thing about romance is how people only get together right at the very end!” (“Love Actually”). Ако си се усмихнал глуповато след тази реплика– удари се. Силно! Мекушав тъпак... Надявам се поне си приел, че сериалите, които гледаме, не са отражение на реалността и никой не е способен да те обича така. Аз все още не мога >__< [Смееш ли ми се, играейки си с брачната халка?]
Все още ли имаш вълни нездравословно вманиачаване по исторически личности? Защото вече съм напълнил 3 папки с линкове в Bookmarks - моля те не продължавай със същото темпо! [А продължаваш ли да пълниш другите папки със световете на непознати, в чиито думи се влюбваш?]
И ако отвориш това писмо през 2020 (в което се съмнявам – все пак светът свършва през 2012, duuuuuh!) знай, че те обичам :] Надявам се обаче ти да ме мразиш и да се срамуваш от мен, чудейки се как си могъл да бъдеш това, което съм аз, защото сега ...така де, в бъдещето (уф, това е объркващо!), си много по-интелигентен, красив, талантлив, контактен, уверен и щастлив.
Love always,
Ти от миналото <(^_^)>
4 !:
Интересно писмо. И аз ще си напиша :D
Йей! :D Ако не е твърде лично - защо не дори да го публикуваш?
Между другото забравих да спомена в поуста - мисля, че е по-добре да се напише с латински букви, защото може да не приемат кирилица => след X години ще получиш писъмце, пълно с въпросчета. Bummer >__<
ахахах представи си, след 20-30 години намествам очилата и чета, чета :D
Много интересно писмо, ще взема и аз да си напиша такова. Но се съмнявам, че ще го забравя. А пък ако го забравя как ще го прочета на определената възраст. Може би не трябва да си поставяш граници за определена възраст, на която да го прочетеш. Даа, ще е интересно да го прочета на 50 или 60 например - една доста по-сериозна възраст вече сбръчкан от грижите на живота, с деца, броящ годините до пенсия. Ужасна гледка! Всякак бих се приела, но не и примирена!
Публикуване на коментар