You're all that I dream, everything that I need ...

Най-добрата-Евровизия-евър! xD

Сравнявайки я с тази от 2006 (предишната носителка на полупрестижната горна титла, поне в главата ми), тази беше с много по-добра организация, домакините бяха адски забавни, имаше страхотни „визитки” за държавите, а flash mob event-а от няколко европейски градa + публиката в залата беше гениален. След като конкурсът удари дъното през 2009 като качество на песните, тази година сякаш страните компенсираха с доволно количество добри изпълнения. Може би Евровизия не е мъртва after all.

Най-хубавата част, разбира се, беше победата на Лена, която беше в личния ми топ 3, но не очаквах да прибере Кристалния микрофон заради неопитност и липса на хореография (с изключение на симулирането на болки в корема, но това не се брои), блещукащи дрехи, фойерверки и други shiny неща (които !за радост! не са от определящо значение). Три пъти ура за Лена и божествено сладкия й акцент! От време на време се случва правилната песен да спечели =] Сега ни остава да очакваме домакинството на страна, която, също като Норвегия, може да си позволи най-страхотното шоу.

Част от останалите песни, които ми харесаха, бяха тези на (по ред на крайното класиране от най-висока позиция към най-ниска): Румъния, която изкара на сцената пиано, откраднато от някой мой сън. Самата песен, особено втория куплет, би ме накарал да се изчервя, ако трябваше да го изпея xP; Дания, която според мен имаше най-добрите костюми и сценография; Белгия, просто защото липсата на горепрехвалените костюми и сценография не значи, че си направил лош избор; Армения, заради замисъла и самата песен, а също и заради Ева Ривас, може би най-...надарената (вокално де xD) изплнителка тази година (с майка ми се съгласихме, че прилича на излязла от картина от XVIII век Афродита); Албания ... не знам защо, просто не мога да не запея песента й (от там идва и заглавието на поуста между другото); Исландия – голяма песен, голяма жена, голям глас!; Израел,Хърватия, Кипър ... твърде много, за да обсъдя всички. Казах ви, че това е най-добрата Евровизия до момента ^_^.

Другата хубава част, поне за странната ми и леко мазохистична личност, беше the freak show, с други думи - по-...особените участници, които представят едно от лицата на Евровизия – повърхностен, театрален, ослепителен и сравнително безсмислен мегдан за забавна (в пълния смисъл на думата) музика. По-запомнящите се фрийкове бяха:
*народът на елфите, пеещ за „Тоблерони”, докато за фон булката беглец, или по-скоро версията й след 40 години тежък живот, благославя споменатия шоколадов продукт с „Алелуя!”. Изобщо не схванах композицията, но песента ми беше в топ 10 ... жалко че не се класира за финала =/
*сръбската сценография беше виш пилотаж във фрийк антиестетиката – ярки дрешки с цветни камъчета, андрогенен изпълнител (превръща се в традиция за тази държава), разкъсани рокли и текст, възпяващ гърдите на лирическата героиня Любица. Намерих 13тото им място напълно заслужено – песента беше точно това, за което се представяше – забавна и балканска композиция, която не се взема на сериозно.
*до тук с чудовищата, които харесах! Поредната извратена фантазия на държава от бившия СССР – тази на Русия, беше открито най-голямата подигравка с конкурса тази година, по-голяма дори от танцуващите по бельо, обсипано с пайети, литовци. Имам чувството, че Русия не просто не иска да се охарчи като домакин на Евровизия, тя иска да изпробва дали може да изпрати каквото и да е, и все пак да се класира на финал. Защото, признайте, да изпратиш дрипави сървайвъри от октомврийската революция, пеещи фалшиво на развален английски, държейки нарисуван от човек с Паркинсон портрет на (предполагам) жена, към който неодушевен предмет адресират подобието си на песен, и да се класираш 11ти с това ... нещо, може единствено да означава, че дори да изпратят МЕН, отново ще са на финал. Блях >__<, все пак говорим за 150 милионна държава, толкова ли нямат таланти ...
*може би покрай кампаниите с цел предизвикване на шок (напълно унищожени коли до магистралата или аутопсия на заклета пушачка, разкриваща наслагвания в тялото й) Украйна и Турция се бяха вдъхновили да постигнат подобен ефект. Украйна, чиято песен преди конкурса не харесвах, но гласът на изпълнителката ме превърна в нещо-като-фен, беше заложила на това хората да са под стрес през цялото време, за да не се заслушат в клиширания (но все пак верен) текст на песента й, като се беше облякла като жертва на средновековната чума, а прожекторите засилваха атмосферата на обреченост, пръскайки кървавочервена светлина. И ако това звучи твърде много –роботът, трансформиращ се в жена, беквокал на Турция, извади нещо като ъглошлайф с остри дискове, с който си преряза ръката (chillax, само металната ^_^). Беше си страшничко...

Имаше и забавни гафове, като появата на господин Джими Джъмп по време на испанската песен; уникалният акцент на презентатора на резултатите на Беларус, който май беше единствения, вярващ в това, че говори английски; екзистенциалният въпрос „Деси, как чуваш през слушалките?”, на който всяка Деси в България трябваше да си отговори (ех, БНТ, може ли да не направите гаф ... затова ви обичам!).

След обявяването на победата на Лена, в интернет излязоха резултатите от полуфиналите. Миро, за който все още смятам, че е страхотен изпълнител със слаб екип, се е класирал 15ти от 17 участника и 36ти от 39 песни, което значи, че Illusion все още е най-големият провал на България – 40то място от 42 песни. Поздравления!

Късмет догодина, България!

P.S. – Някои пият. Други вземат наркотици. Трети гледаме Евровизия ... it’s all the same really, as dear old Jewel would say - "it's just one of those things, those flings, those strings … another cute cheap thrill"...