You Were Meant For Me

... I want to invent you …

От известно време някой се опитва да ми напомни за една мечта, която винаги идва като подарък с някоя от класическите приказки за принцеси, ябълки, мащехи и морска пяна. Преди време я бях поставил на кокетно пиадесталче грижливо в килера на съзнанието си заедно с два билета за кино, едно писмо и няколко бледи спомена, с надеждата, че няма да ме разсейва докато рисувам върху платното. Доколкото помня тогава беше опакована в черна хартия с бяла панделка. Опитвах се да я разопаковам няколко месеца, но беше крайно изморително, затова се отказах ... или тя се отказа от опитите ми ...

... I want to find you …

Сега меланхоличните вехтории около мечтата са изчезнали, панделката й е небесносиня, а хартията, в коята е опакована, изглежда златна като листо, отронило се в един от онези есенни дни, в които сякаш ти се иска да помолиш времето да спре колкото за един валс сред опиянението от лебедовата песен на умиращата природа. Може би винаги са били такива, а аз съм се опитвал да ги виждам в друга окраска, смятайки че разкъсването им би било по-лесно. Тц.

... I want to know you …

Въпреки че останалите, които също притежават подобни подаръци с различна форма, опаковка, а предполагам и съдържание, твърдят, че преди да се справя със сложната задача да разкъсам опаковката на собствения си подарък никога няма да знам какво има вътре, мисля, че всъщност е нещо като магнит. Да, един обикновен на пръв поглед магнит, тайната на който е в това, че може да привлича само с един полюс – положителен. Представям си, че по странния подарък има множество полепени миниатюрни предмети – картина, две клечки за ориз, дневник, китара, парче ягодова торта, картички от остров Бора-Бора и още мнооооооого много подобни, носещи етикетчета като „мисъл”, „чувство”, „амибиция” и други. .Всяко едно от тях прави магнита по-силен, а облика му – губещ значение.

... I want to haunt you …

Може би един ден някой ще ми подари подобен магнит с отрицателен полюс, който да глътна ... дотогава ...

... I want to have you …

... искам върху платното – онова, заради което опитвам да скрия възможно повече отвличащи вниманието метафори в килера, да се появи една гигантска звезда, смазващ всички останали малки, жалки фигурки със всичките си дребни, едва забележими детайли, изсмуквайки цветовете им и заличавайки формите, карайки ме да забравя и тези, които планирам да нарисувам, тези, които може би щяха да добавят към твърде посредствената картина малко естетическа стойност.

... I want to leave you …

И след това да угасне. Просто и безпричинно. И безболезнено.

Тогава ще започна платното наново. А докато работя върху него някой ще го погледне, ще направи скромен комплимент и ще остане да му се наслаждава, позволявайки си дори да се включи в реставрацията на загубените цветове и форми.

Може би дори ще успее да отвори странния подарък ...

... дотогава просто ще опитам да го върна на безвкусното, кичозно пиадесталче в килера ...