Кен Лиии, тулибу-дибу-ОслоООоО

Преди минути България избра новата глупост песен, която ще представя страната на киселото мляко (и още по-киселите продавачки) на Евровизия в Осло. Йей! ... Йей? ...

Не съм щастлив от песента, но и не съжелявам, защото така или иначе, за разлика от миналата година, нямах фаворит. И докато преди 12 месеца избирането на Поли Генова ми се струваше най-логичното и вярно решение на уравнението „XX+XY+политически вот=победа на Евровизия”, то днес може би просто се надявах „по-малкото зло” да бъде замерено с най-много домати есемеси.

Всъщност спечелилата песен е приятна, ако изключим дрезнещото „оооОоооОООоооОО” , леещо се щедро от устата на Миро. Ако си европеец, гледащ EuroVision, ще забележиш, че за разлика от текстовете на повечето песни този на „Ангел си ти” носи смисъл и те кара да се заслушаш ... докато не осъзнаеш, че всъщност не разбираш български. Тогава си казваш „Хей, може би все пак ще харесам предложението на България – виж каква оригинална хореография!”, но една почти еретична мисъл минава през съзнанието ти – сякаш наблюдаваш уродливото отроче на бурното рандеву между хореографиите на Литва'09 и Русия'06 от една страна, и Португалия'08 от друга. Още в самото начало сме впечатлени от музикалните умения на Миро – докато пее той си акомпанира с красив роял, от който е порастнал човек, чиито длани обаче са вкоренени в капака му. Необяснимото не свършва до тук – роялът продължава да свири дори след като пръстите на Миро са спрели да танцуват върху клавишите му, за да позволят на тялото му да се присъедини към група зле гримирани хора в бели нощници. Последните отчаяно размахват ръце, явно опитващи се или да предадат някакво послание, идващо от текста на песента, но, както уточнихме по-горе, ние не го разбираме, или просто се борят да не бъдат отнесени от гигантския вентилатор, романтично вълнуващ ризата на Миро. Зад тази идилична композиция екипът на БНТ1 е създал за нас друга - феерична картина на живописно блещукащи пикселизирани звезди и ръбати прожектори на фона на лъчи космическа радиация светлина. Космично звучи и непрестанното „оОоо-оооОо-оо...о” , което понякога е прекъсвано от „ти си, ти си, ти си моя ангел ... ооооо – оо – оооооо”. Цялата тази вселенска грандиозност е почти достойна да полети в необятния всемир редом с „Излел е Дельо хайдутин” на Валя Балканска, но може би, както пееше някога Миро заедно с Галя ... извинете, с Galia (почти токова оригинален артистичен псевдоним колкото този на Джолана Джоанна Дарк) – „Не сега”. Между другото именно Joanna Dark, заедно с Deep Zone, ми харесаха най-много тази вечер с букета си от свежо ремиксирани ретро песни.

Заключение: Намирам песента за приятна, но може би ако тази иначе толкова великолепна хореография, на която със сигурност биха завидели дори в Бродуей, се промени в нещо по-оригинално, красиво и смислено, а Миро направи екзистенциалния избор или да си преведе текста на английски, или да акцентира върху музиката, „Ангел си ти” ще се хареса на достатъчно хора, за да си осигурим удоволствието да гледаме името на България местещо се нагоре-надолу по таблото с резултатите на финала на Евровизия. Това ще бъде толкова ... как беше думата ... а, да – ОооООооооООо!