Хикс-чертичка-ве *точка* чертичка-чертичка *точка*

„Любовта е магическата зора на всяко сърце.”
~ Алфонс дьо Ламартин

Ех, отново е „денят на влюбените”, или както го нарича чичо Генчо от четвъртия етаж – „денят, у който че слезем доле да се нАпием за здравето на Минка ... Гинка? ... както и да й беше там името на жената!”

Всъщност, като се замисля, няма повод да отбелязвам този ден - нито има с кого да споделя празника на любовта с кутия евтини бонбони, нито пък имам нужната възраст да ми продадат разредено бълвочовино в кутия с комплект пластмасови чаши. Което обаче далеч не значи, че свети Валентин не е и мой празник – захаросаните сърчица на клечка, носещи игриви стикерчета като „изяж ме”, „целуни ме” или „съдържание: оцветители, захар, консерванти, още захар, емулгулатори (whaaaa?), подсла ...” *кашлюкпоседниятпримерданесечетекашлюк* и намигащите плюшени животни, приличащи на неуспял съветски експеримент за кръстоска между мечка, заек и куче, винаги са ми се стрували по-подходящи за първи юни. А какво по-хубаво от два празника на сантименталната наивност годишно?

Но ако имате онази специална половинка (не, не говоря за дясната ти ръка), може би подаряването на възглавничка с отпечатъци от целувки и зайче на „Плейбой” например [е, не е върха на романтиката, но пък е тооолкова фиешьон] е жестът, който прави свети Валентин толкова специален, който го превръща в празник на преоткритото щастие от нестандартните вдъхновения на детството. Защото, както казват по-поетичните от мен, любовта е мостта между детството и зрелостта – нека не го губим от поглед xP

А на тези от нас, които не смятат да се възползват от нито един от двата повода, предлагам да се напием с аромата на заслужената любов към самите себе си <(^_^)>

„Влюбването в самия себе си е началото на любов за цял живот.”
~Оскар Уайлд